Volkswagen Arteon – пътуване във времето
Имало едно време едно малко момче … Което чакало с нетърпение всяка нова количка Matchbox в Дет Маг … И всеки празник, за да може да си пожелае следващата … Което строяло къщи и гаражи върху покривката в дневната, чиито шарки използвало за улици, магистрали, серпентини … И бръмчало на воля с всевъзможни чувани и нечувани по българските ширини модели …
Точно такива три, вече пораснали момчета, събра една августовска утрин – Vlad777, iliankocov и моя милост. Готови за поредната премиера. И ето – пред нас, в цялата си прелест, бих казал агресивно красив, стоеше той – новият Фолксваген Артеон, зареден с целия арсенал, който осемдесет години Фолксваген развитие предлагат. В мащаб 1:1.
Готов за приключения. За улици и завои, за пътища и магистрали … Имайки на разположение два дни (и една нощ), накъде ли да отбръмчим този път?! Като си помислим, че всеки от нас познава поне още няколко заклети автофенове, то отговорът бързо намери път в главите ни. Какъв по-добър начин да усетим емоцията от новия Артеон, ако не да я споделим с възможно най-много приятели? Да проверим дали всички наистина извръщат глава след него? Една бърза импровизирана обиколка на България! И така: отправна точка – Порше София Юг, ул. Бойчо Бойчев № 16. След настаняването в удобния и прегледен кокпит, въвеждането на желаната цел в навигационната система чрез новия, изцяло сензорен дисплей, е детска игра. Ако все пак искате да ползвате навигацията на мобилния си телефон – няма проблем. Просто свързвате телефона с мултимедийната система чрез най-близкия удобен USB вход (в подлакътника например), и данните от вашия телефон изгряват на дисплея в централната конзола. Написвате, или задавате желаната цел с гласова команда и … Нека пътят ни води.
Първата цел беше с. Елшица. Там трябваше да се видим с един от първопроходците на идеята, наречена Фолксваген Клуб. Vaskoto1, освен запален автоентусиаст с бензин в кръвта и Фолксваген в сърцето, е и доказал се фотограф, чийто обектив искахме да запечата някои интересни кадри от нашето пътуване. И все едно по поръчка, както подобава на всеки автомобилен тест, маршрутът ни включваше всичко възможно – градски улици, магистрала, първо-, второ- и третокласен път, та дори и малко оффроуд … Няма да се впускам в подробности относно града – все пак, според мен, истинската арена на Артеон са магистралите. Не ме разбирайте погрешно – той се справя с градската среда перфектно. С камерата за заден ход Rear View, в комбинация с Area View, допълнена от системите: за самопаркиране Park Assist, заедно с астистентът за излизане от паркомясто, за наблюдение на зоната пред автомобила Front Assist с функция за аварийно спиране в градски условия City Emergency Brake, за потегляне и спиране stop & go, едва ли има ситуация в града, която да изненада Артеон или пък да затрудни неговия водач.
Е, разбира се дължина от 4,86 м и междуосие 2,84 м не са точно показатели на градски автомобил, но пък за сметка на това дават доволно много комфорт и вътрешно пространство. И багажник с 563 литра! До които достъпът е улеснен с функциите “Keyless Access”, „Еasy open“ и „Еasy close“. Помахваш с краче под задната броя и хоп! – багажникът се отваря. В интерес на истината, не винаги ни се получаваше, но пък беше забавно да ни гледа човек отстрани.
Като стана въпрос за комфорт, да се прехвърлим на неговото магистрално измерение. Именно дългото междуосие дава усещането за стабилност и преодолява недостатъците на иначе „перфектните“ наши магистрали. Двупластовите стъкла от своя страна изолират в голяма степен звука. В интерес на истината, първото впечатление (освен агресивната визия), което ми направи Артеон, беше именно това. Сядаш, затваряш вратата и … светът изчезва. Тишина! Още по-впечатляващо е това усещане на магистралата – ако не следите показанията на дигиталното табло Active Info Display (или на наличния Head Up дисплей), скоростта много бързо може да излезе извън допустимите съгласно закона рамки.
Обяснението е просто – 2.0 TDI biturbo с 240 к.с. и 500 Нм са напълно достатъчни, за да ви вкарат в прегрешение. При това бързо и неусетно. Седемстепенната DSG скоростна кутия, в комбинация със системата за задвижване на четирите колела 4motion, добавят едновременно лекота, увереност и стабилност във всяка една ситуация. А черешката на тортата е адаптивната система за електронно регулиране на окачването DDC (Dynamic Drive Control), която позволява избор между Normal, Comfort и естествено любимата на всички в това пътуване Sport. Но за нея по-късно …
Магистралното управление на Артеон е лесно, приятно и дори забавно с всички възможни електронни ангели – хранители на борда. Например адаптивният автопилот ACC (Adaptive Cruise Control) и системата за следене на лентата Lane Assist. Редовно изкарвахме извън равновесие последната, която след втората корекция на траекторията настойчиво ни подканяше да поемем управлението на автомобила. След като не се вслушвахме в любезната покана, системата ни известяваше с по-силен предупредителен сигнал, а като последна мярка натискаше дори за кратко спирачката. За да извади евентуално заспалия водач от дрямка. А ние не спирахме да се забавляваме с поредния уверен опит на Артеон да ни спаси от беда, в която не бяхме изпаднали …
След като магистралните приключения (поне в първата им част) приключиха, дойде време за серия от завои по пътя от отбивката, през Калугерово, към с. Елшица. И тъй като пътят беше в доста незадоволително състояние, изпробвахме режим Comfort на окачването чрез системата DDC. Разликата с другите режими е осезаема. Неравностите се поглъщат от окачването и само най-сериозните от тях достигат до салона. Всъщност, като добавим и факта, че тестовият Артеон беше оборудван с 20 цолови джанти с гуми 245/35 R20, то спокойно можем да кажем, че комфортът дори при такова трасе е на доста високо ниво. Ето малка част от него:
Както споменах в началото, причината да минем през с. Елшица беше част от първоначалния план – снимки, пейзажи, завои. Ето ни в пълен състав, заедно с нашия приятел/домакин/фотограф/гид/… – Vaskoto1:
Както обикновено се случва, когато се съберат приятели, изненадите и идеите никнат като гъби, а местата за снимки се просто безгранични. В интерес на истината, Васил дори малко ме смъмри, че съм отделил прекалено малко време за тази фотосесия, но дали е била успешна или не, мисля снимките говорят сами за себе си. Първо малко пътища, които ги няма дори на картата:
Не липсваха и изненадани обитатели на района:
След това преминахме рязко на изоставена урбанистична среда с елементи на призрачност:
Като завършек решихме да видим как природата отвоюва обратно територии, в случая изоставения меден рудник Елшица:
Изпълнили тази част от мисията, наречена Фолксваген Артеон на път, се понесохме към следващата дестинация – Пазарджик. Там ни очакваха нашите приятели от Predator Tuning, дългогодишни членове на клуба и запалени автоентусиасти.
Срещата премина в обстоен оглед на Артеон. Единственото съжаление беше, че диностендът не разполага с две оси, за да можем да измерим мощността на четирите задвижващи колела на Артеон. Направихме кратка почивка за обяд и автомивка:
Следващата дестинация беше Димитровград. Към двама от членовете на клуба, които присъстват на почти всяко негово мероприятие – Митко и Евгени. Които винаги изминават немалко километри, за да бъдат част от всяко събитие или събор и с помощта си да ги направят възможни. Затова сега ние, на свой ред, решихме да изминем толкова километри, колкото е необходимо, за да станат и те част от емоцията, наречена Артеон. Пристигайки, с Митака разменихме возилата – аз се качих на това:
А той естествено на Артеон. Резултатът? Усмивки и в двата автомобила. В белия лебед – заради толкова далечното усещане за пътя, че на човек му е трудно да повярва, какви „неща“ съществуват, наречени автомобили. В Артеон – по ред причини, които могат да бъдат визуализирани с една снимка и един скрийншот:
Стигнахме при нашия домакин – Евгени, където сред спокойствието на натежали от плод дървета и лози, щракнахме отново Артеон:
След като хапнахме от реколтата продължихме към последната дестинация за деня – Варна. Възможните маршрути бяха много, но за да имаме удоволствието отново да редуваме магистрала, първокласен път и тесни завои, единодушно избрахме – през Дюлинския проход! Най-вече тук (а и по време на цялото ни пътуване) установихме колко верен всъщност е рекламният слоган, че Артеон е оборудван с технология „спри-и-се-загледай“. Докато залягахме из тревите и търсехме най-добрите кадри, преминаващите автомобили (колкото и малко да бяха) намаляваха значително скоростта за да огледат издължения и агресивен силует на Артеон. Едно бусче дори влезе за момент в банкета, слава Богу без сериозни последици. И кой би могъл да го вини:
На здрачаване стигнахме върха на Дюлинския проход. Красота …
С настъпването на вечерта открихме предимствата на асистента за регулиране на дългите светлини „Light Assist“. Просто превключваме на дълги, а автомобилът се грижи да не заслепяваме никой, който се движи пред нас или срещу нас. Особено интересно бе черното петно, което променяше местонахождението си в зависимост от автомобилите, които настигахме или приближаваха срещу нас. Нито едно присветване от недоволни колеги и същевременно отлична осветеност от следящите всеки завой LED фарове. Неусетно се изтъркаляха километрите след прохода и, минавайки през Аспаруховия мост, Артеон ни въведе във Варна. Нямаше как да не запечатаме присъствието си там на две от емблематичните места в града:
Малко (или по-скоро доста) по-късно разбрахме, че улисани в снимки, сме закъснели за настаняването в резервирания хотел, който се намираше извън Варна. И след като пристигнахме там едва в 01:00 през нощта, естествено нямаше никой на рецепцията. Мястото пък е такова, че нито един мобилен оператор няма обхват и съответно не можем да се свържем с когото и да е. След като обиколихме целия комплекс, случайно намерихме една отключена стая с три легла, точно като за нас. Уморени от дългия път просто паднахме на леглата … А на сутринта видяхме къде всъщност сме попаднали:
След учудения поглед на собственика и уточняване на подробностите по „настаняването“, пихме по едно кафе и се отправихме към първата дестинацията за втория ден – Русе. Освен мой роден град, той е и дом на един от официалните дилъри на Фолксваген в България – „Хоби Кар“. Там Артеон получи професионално почистване, защото преходите от предния ден бяха събрали доста „жертви“ по предницата, а прахолякът от някои от местата, които избродихме, подчертаваше още повече линиите на изтънченото и артистично оформено купе.
Модерният продажбено – сервизен комплекс на „Хоби Кар“ събра пъстра палитра от хора, интересуващи се от марката – приятели, членове на клуба, клиенти с по няколко Фолксвагена.
Направихме няколко тестдрайва по централните улици, запознавайки русенци с Артеон.
На тръгване от Русе спряхме за да заредим за втори път от началото на нашето пътуване и остана време за две бързи снимки:
Привържениците на Фолксваген са пръснати из цяла България и естествено не е възможно да бъдат обиколени за два дни. Но пък в опит да видим най-много от тях минахме през старопрестолния Търновград. И тъй като времето напредваше, спряхме само за няколко минути, срещнахме се отново с приятели:
Следващата дестинация бе Враца, където трябваше да оставим iliankocov, който участваше в това съревнование с времето още от София. Първокласният път Велико Търново – Севлиево – Ябланица, магистрала Хемус до разклона за Ботевград и след това Ботевград – Враца ни достави удоволствие. Макар доста често да се изтъкват редица недостатъци на този маршрут и голяма част от пътуващите да предпочитат магистрала Тракия при пътувания София – Варна и обратно, Артеон извлече максимума от него. Нито колоните от тежкотоварни камиони, нито разсеяните доставчици с бусове, които искаха да ни хвърлят в канвката, можеха да развалят настроението ни. Срещата ни с Артеон беше към своя край, но той не спираше да ни радва с директното си управление, стабилно пътно поведение и прекрасен комфорт. И тъй като не бих го казал по – точно, ще цитирам главният дизайнер на Volkswagen Клаус Бишоф: „Артеон cъчетава стилистичните елементи на класическите спортни автомобили с елегантността и вътрешното пространство на фастбек. Един авангарден Gran Turismo от бизнес класа, който завладява еднакво силно разума и сърцата.“
За разума не знам, но Артеон определено завладя нашите сърца! Предполагам именно затова, iliankocov ни изпрати от Враца с думите: „Пичове, това беше най-невероятното пътуване, в което съм участвал в живота ми!“ И отново заради това, двамата с Vlad777 решихме да завършим това пътуване не по бързия път (както ни съветваше разума, защото вече почти бяхме закъснели за часа, в който трябваше да се разделим с Артеон), а послушахме сърцата си и поехме към София през Искърското дефиле. Именно там, Артеон разгърна в пълна степен спортния си характер. Всички настройки (скоростна кутия, окачване) в режим Sport и … напред и нагоре! Артеон захапва асфалта с такова огромно желание, че се чудим дали не се движим по релси! 20-цоловите гуми на Pirelli са като залепени за пътя, купето дава постоянна обратна връзка за границите на сцеплението. Мощно ускорение, прецизно и високо ефективно спиране, и всичко това с тегло от 1828 килограма! Много бих искал да усетя как се представя Артеон с най-мощния си бензинов двигател, разполагащ с 280 к.с., ускорение до 100 от 5,6 секунди и тегло със 100 кг. по-ниско от топ дизеловата версия, която ние карахме (6,5 секунди до 100). И макар да не можехме да се наситим на Артеон и дефилето, спряхме за една последна снимка:
Артеон за мен е един изцяло нов и уникален Фолксваген. Не само с невероятния си агресивен и същевременно елегантен дизайн. И въпреки напълно естествената си прилика в интериора с другите Фолксвагени, което аз отчитам като голям плюс по ред причини, то като поведение на пътя Артеон е напълно различен от който и да е друг модел на марката. Не съществува друг Фолксваген, който да предлага в една обвивка тази невероятна комбинация от висок комфорт, достатъчно вътрешно пространство и спортно поведение. С който в рамките само на два дни видяхме толкова много прекрасни места из цяла България. Който се запозна с огромен брой приятели, фенове и хора, извръщащи глава след него. Но преди всичко, Артеон ни срещна отново с онези три момчета, които все още бръмчат с количките по покривката вкъщи и мечтаят за нови посоки, пътища и приключения … Една истинска машина на времето!
Текст dobrin
Снимки dobrin, Vaskoto1, Vlad777
П.П: Искам да изкажа огромни благодарности на Влади Даскалов от Порше София Юг, който за пореден път ни даде възможност да се докоснем до новите модели на любимата марка, при това толкова скоро след тяхната премиера!
П.П.2: В някои от снимките има лога на компании и продукти, което не е умишлено (с изключение на Фолксваген разбира се), но тъй като се е случило, съм длъжен да заявя, че е налице неумишлено продуктово позициониране. Наличието на това позициониране няма аз цел да препоръча или стимулира потреблението или покупката на тези марки/продукти.