След преустановяване производството на Фаетон, Туарег остана безспорния флагман в моделната гама на Фолксваген. Предполагам именно поради това компанията отдели толкова внимание на подготовката му, че премиерата закъсня с цяла половин година. Може пък и всичко да е било чист маркетингов трик. Независимо от причините, интересът към най-големият SUV на марката за Европа е огромен, включително и на родна почва. Може би и затова възможност да го тестваме ни се удаде цели четири месеца след официалната му премиера в България.
Както и при други наши тестове, основната ни цел беше да обхванем максимално разнообразни отсечки и стилове на шофиране. Именно поради това изпробвахме възможностите на третото поколение на Туарег във всички възможни ситуации на и извън пътя. Единствено не успяхме да тестваме поведението му на сняг (тестът е проведен края на октомври).
Обичайно първите километри бяха в градски условия. Каквито и да са възможностите на автомобилите от този клас, безспорно е, че в значителна част от времето ще ги срещнем да се борят с градския трафик. Поне в България. Ще ги видим в моловете и подземните паркинги. Като този например:
Туарег изпъква със своя дизайн. Естествено, в това отношение всичко е въпрос на вкус. Често представените нови модели изискват от публиката да свикне с тяхното излъчване. За мен едно е безспорно – Туарег не остава незабелязан. Не натрапчиво и крещящо, а някак сдържано убедително. Дори бих казал, че е откраднал малко аристократичност от доста по-скъпия си събрат Bentayga. Но е по-красив. Особено в станалия ми любим напоследък сив цвят Туарег има осезаемо присъствие. Да си призная, в началото ми беше трудно да възприема сравнително новото оформление на предницата, но колкото повече време минаваше, толкова повече ми харесваше. Дори оборудваният „само“ с 20 цолови джанти екземпляр, без излишен хром в тях, ми допадаше още повече в тази си премяна. Може би защото любим за мен като визия е вариантът с изцяло черни екстериорни елементи, или както някои го наричат – „Dracula Edition“:
След като се опознахме, започнахме нашия пръв танц по Софийските улици. Управлението на Туарег е детска игра. Благодарения на завиващия заден мост дори в най-тесните улички няма нещо, което да затрудни големият SUV. Старт – стоп системата работи безупречно и бързо. Асистентът за мъртвата зона помагат при престроявания между лентите по широките булеварди, а системата Front Assist предотвратява неприятни срещи с движещите се пред вас автомобили или изскочили пешеходци, ако случайно вниманието ви е понижено. Изборът на режим на окачването Comfort (тук може да се избира дори и подходящо налягане на гумите съобразно с различните режими на управление и натоварване на автомобила) в комбинация с двупластовите стъкла оставя външния свят някъде приятно далеч. Да пуснем и класическа музика със 7,1-канален Dolby Surround звук от невероятната озвучителна система „Dynaudio Confidence“ с 14 високоговорителя, захранвана от усилвател с мощност 730 вата … и си пътуваме спокойно, тихо, лежерно, някак безгрижно. Туарег предразполага към такъв стил на управление. Между другото в този режим седемгодишната ми дъщеря заспа след 5 минути. Нещо което не ѝ се бе случвало скоро … А разходът за цялото това удоволствие беше повече от добър:
Що се отнася до интериора, там колебание за мен няма. Признавам си без срам, че първото ми съприкосновение с новия Inovision Cockpit беше шокиращо.
Съчетаването на най-големия подобен дисплей в неговия клас, заедно с пълната липса на бутони са достатъчни, за да ви изпратят в друго измерение на автомобилните интериори. Възможностите за персонифициране са на практика безгранични. Всеки отделен показател на „таблото“, на централния дисплей, та дори и на HeadUp дисплея, могат да бъдат променяни и настройвани в зависимост от предпочитанията ви. Същото важи дори за цветовете и интензитета на осветлението в интериора. Първият по рода си скоростен лост в моделната гама на ФВ също изисква известно време за привикване. И макар да е възможно в интериора да бъдат открити и не дотам меки пластмасови детайли, всичко, до което ще се докосвате в ежедневието си е изработено качествено и прецизно. За капак, нека добавим и 14 (да, точно четиринадесет) опции за масаж на предните седалки. Накратко – Туарег създава усещане за лукс, качество и комфорт.
За извънградска дистинация бяхме избрали язовир Кърджали. 200 км магистрала. 70 км първокласен път. А след това …
Да започнем с магистралното поведение. Едва ли ще е изненада ако спомена, че Туарег се чувства в свои води на магистралата. Използването на ACC улеснява значително живота на водача, дори при продължителни отсечки. Следването на предходния автомобил е детска игра. Естествено, поведението и на този асистент може да бъде настройвано според предпочитанията на водача. Малка забележка заслужава Lane Assist, който като настройка повече ми допада при Arteon. Разбирайте завива по-прецизно дори в сравнително остри бързи завои. Туарег реагира с нежелание при такова поведение. Той по-рано сигнализира за необходимостта да поемем волана. Което всъщност е по-сигурната настройка. Въздушното окачване допринася много за комфорта и позволява изминаване на големи дистанции за кратко време без съществена умора.
Задвижващият тракт на Туарег заслужава сериозни адмирации. Въпреки олекотяването в сравнение с предходното второ поколение, този SUV тежи минимум 2070 кг. С пътници, багаж и пълен резервоар Туарег с лекота преминава 2 500 кг. Въпреки това 286 к.с. и 600 Нм са предостатъчни и в никакви режими не се усеща липса на мощност. Скоростната кутия работи прецизно, гладко и спокойно. Който иска повече обратна връзка и възможност за използване на целия оборотен диапазон на двигателя, може да използва ръчния режим с пера от волана. Или режим Спорт.
Ако си позволя да споделя опита на колеги, които са управлявали новия Туарег на магистрали без ограничения, то бих казал, че достигането на скорост от над 250 км в час е възможно, макар и с подходяща засилка и наклон. Ето една снимка, която намерих онлайн някъде от немските магистрали: 
В България това не е позволено. Иначе дори скорости над 200 км в час не се усещат в добре обезшумения гигант. Така пишат колегите …
След магистралното каране дойде и така нареченият първокласен български път. В случая – хълмистият пейзаж на Източните Родопи. Осеян с приятни завои, плавни денивелации и не толкова плавни неравности. Дупките и някой друг ремонт идиличното завършваха картинката. Каквото и да напиша, ще звучи като реклама, но действителността относно поведението на Туарег звучи точно така. В режим Комфорт дори най-неприятните неравности са успешно изгладени. Макар това да не е предпочитаният на всички участвали в теста режим, в определени ситуации той просто е ненадминат. Отделно от това, възможностите за индивидуални настройки на окачване, волан, скоростна кутия и т.н. могат да ви дадат директно управление и спортно превключване, монтирани върху килимчето на Аладин. Което поглъща километри неусетно.
Не закъсня и първата (от много) разходки встрани от пътя. Вниманието ни бе привлечено от сравнително стръмно хълмче с обещаващо сипкава бяла настилка. Малко храстчета, неравности и оврази. Решихме да качим Туарег и да погледнем отгоре. Речено – сторено. Нищо предизвикателно оказа се. Макар в действителност хълмът да се оказа покрит с фина смес от глинеста пръст, ситно трошени камъчета и прах, Туарег уверено се изкачи до мястото, което бяхме определили за снимки.
Слизането също се оказа елементарна задача. Дори заставането на три колела не създаде никакви затруднения за Туарег. Просто беше приятен ракурс за още няколко снимки.
Стигайки Кърджали разбрахме, че нашите приятели, с които се бяхме разбрали да се видим, са се преместили временно на язовир Студен кладенец. Още километри с Туарег – какво повече може да се иска? Какво обаче се знае за рибарите, особено запалените? Влязат ли с лодката във водата можеш да ги чакаш с часове. Затова решихме да ги уплътним с оффроуд забавления с Туарег. По вода … и суша.
Така приключи първият ден от нашето пътуване с Туарег. С усмивка на лицата оставихме всестранния Фолксваген талант да почива. Да съберем заедно сили за следващия ден, който се оказа още по-интригуващ.
Утрото беше хладно и мокро. Капките мързеливо се стичаха по предизвикателните форми на Туарег. И още преди всички да са станали (а и преди кафето) реших да изстрелям няколко кадъра.
На предния ден не бяхме успели да видим къде точно пускат лодките на вода в язовир Кърджали тъй като пристигнахме в комплекса късно и по тъмно. Сутринта ни разкри прекрасна гледка, за която само подозирахме. Нямаше как да не слезем с Туарег отново до водата.
И тъй като нивото беше ниско, пред нас се разкриваше голяма част от чашката на язовира. Стръмни странични наклони, изсъхнала тиня, спускания и изкачвания. Решихме, че Туарег задължително трябва да остави подписа си на това място. Окачването на височина в режим Оффроуд плюс и напред.
Боксуване? Нито веднъж! Спиране? Не! Странично пързаляне? Понякога … Впечатляващо е наистина как Туарег преодолява препятствията. Като детска игра в пясъчник. Всички критики, които бях прочел във връзка с промените, касаещи Оффроуд възможностите на най-големият СУВ на Фолксваген, се оказаха за мен безпочвени.
И така, в игри и закачки, дойде време да се разделим с язовир Кърджали. За пореден път измихме Туарега (което ни се случи може би шест или седем пъти за двата дни)
Трябваше да тръгнем към Асеновград и от там по любимите за някои от нас завои да се отправим към следващата си дестинация – Чепеларе. Където предстоеше финалният Оффроуд тест.
Ще си призная, че от тук натам снимките бяха по-скоро рядкост. Защото започна любимата ни част от теста. Навярно някои ще кажат, че дългата (почти безкрайна) поредица от завои не е най-честият хабитат на Туарег. За сметка на това е нашият любим! Естествено в режим Спорт. Недостатък беше, че нямахме записки на трасето. Тук на помощ дойде огромният централен дисплей, който в случая избрахме да визуализира навигационната карта.
Така виждахме всеки следващ завой. Права. „90“. Ляв. Десен. Втора. Отвори малко завоя. Газ … Завиващият заден мост, настройката на окачването с компенсация на страничния наклон, бързото превключване на предавките, директният волан, здравите спирачки, големият въртящ момент или всичко изброено заедно, правеха големия Туарег учудващо бърз, стабилен и предвидим.
Пристигнахме в Чепеларе „малко“ по-рано от предвиденото и тъкмо, когато започна леко да ръми. Нашите домакини Стефан и Ники ни бяха предвидили страхотно място за панорамни снимки над Чепеларе. Дребната подробност беше, че трябва да минем по интересен глинест и изпълнен с коловози горски път. А започналият дъждец допълнително „улесняваше“ задачата. Тук отново проличаха оффроуд способностите на машината. Да, липсват блокажи и понижаващи предавки. Но от това което видяхме, такива по-скоро не са нужни. Туарег не върна нито сантиметър назад. Всяка минимална загуба на сцепление на което и да е от колелата беше компенсирано моментално от електрониката. Въртящият момент се предаваше към другите колелата и големият Фолксваген продължаваше уверено да се катери нагоре. Заставане на две диагонални колела със страничен наклон в завой – никакъв проблем. Малко газ и продължаваме. Само напред и нагоре. След по-малко от десет минути избраното място беше достигнато, а усилията на екипаж и машина определено си заслужаваха.
Спускането по обратният път също имаше своите предизвикателства, но тук асистентът за спускане показа своите предимства. Активира се сам, разпознавайки спускането в Оффроуд режим, и поема нещата в свои … спирачки или „ръце“. Разбира се, водачът може да контролира по своя преценка, в случай че избраната скорост му се стори прекалено бавна или бърза. Като обобщение мога да кажа, че Оффроуд възможностите на новия Туарег със сигурност надхвърлят нуждите на огромната част от бъдещите му собственици. Сигурен съм, че истинските оффроуд маниаци веднага ще намерят някоя дълбока и кална дупка, в която успешно да го закопаят (а и не само него). Според мен обаче лекотата, с която Туарег се справи с всички предизвикателства извън пътя, на които го подложихме, заслужава особени адмирации.
Влязохме обратно в Чепеларе за по една топла супа точно на смрачаване. В приятна раздумка се роди идеята ни за последната отсечка към дома. Естествено избрахме по-дългия и пълен със завои маршрут – Чепеларе – Пампорово – Стойките – Широка лъка – Девин – Михалково – Кричим. 100 км нощни завои. Дъжд. Величествени борове. Скали. И един Туарег в надпревара с времето. Изписващ прецизно всеки следващ завой. Осветяващ го безупречно със завиващите си матрични лед фарове. Оставящ назад тишината на величествените Родопи. Както вече споменах, отдадохме се най-вече на удоволствието от управлението на Туарег, затова единствената ни снимка от този участък е от Широка лъка, при това в нощен режим.
Кричим – София през Пазарджик изминахме съвсем спокойно в релаксиращата прегръдка на масажиращите седалки. Обсъждайки изминалите два дни, нашият тест приключи със спокойно придвижване по нощната магистрала.
Имал съм възможността да управлявам почти всички модели Фолксваген. Дори в рамките на последните два месеца тествах всички актуални модели – Ъп, Поло, Голф, Пасат, Т-Рок, Тигуан, Амарок, Артеон … И макар Туарег да няма почти нищо общо с нито един от тях, той притежава основния плюс на Фолксваген – един всестранен талант. Голям и луксозен SUV, който пасва на различни стилове на управление, с широка палитра от възможности и качества, пригоден за града и магистралата, за пътя и извън него.
Не знам дали бъдещето е на електромобилите. За мен бъдещето при Фолксваген в момента се нарича Туарег. Може би огромната разлика между Туарег и всички други настоящи или предходни модели на марката, е всъщност неговият най-голям плюс – Туарег е иновативен, високотехнологичен и модерен. Мощен, комфортен и динамичен. И предизвиква възхищение, уважение и мъничко завист. Ето защо Туарег е култ. Като Фолксваген.
П.П: Отивам да пиша писмо на Дядо Коледа!
Текст: dobrin
Снимки: Vlad777, Владимир Ангелов, dobrin
Обработка: Владимир Ангелов, dobrin
VW Touareg: Porsche BG
Пилоти: Vlad777, zzzzzzz, icokr, dobrin