След като бях поканен от Порше БГ за тест на чисто новия Volkswagen Passat от осмо поколение, останах в известна степен изненадан. Първо, че това се случва едва няколко дни след представянето му на Парижкия автосалон, а поканените от България, най-вече автожурналисти, бяха общо 10! Второ, защото тестът щеше да се проведе отново на остров Сардиния – там, където точно преди две години участвах в теста на новия тогава Голф 7. И докато живописните планински пътища с много завои на италианския остров бяха като родно място за Голфа, чудех се дали това е точното място за представяне на доста по-големия Пасат?!
Летището в Олбия, Сардиния, отново бе подготвено подобаващо за предстоящия тест:
В пресцентъра получих акредитацията си и прес материали:
„Низ от пъстра броеница” – заглавие от стихосбирка на много скъп за мен човек. Но едва ли има по-точно описание на това:
Богата палитра от стилни цветове. Със сигурност в България много от купувачите ще заложат на традиционното черно, но ако Пасат за теб е нещо повече от средство за придвижване, то няма как да устоиш на синьото, бордо или дори сивото.
И след като стана въпрос за цветовете, да отделим няколко реда за дизайна. Не е изненада за никой, че когато става въпрос за него, от Фолксваген са особено чувствителни към всяка промяна. Затова и такива се случват само доколкото са пряко свързани с предшествашия модел, доколкото са негово естествено продължение. Макар новият Пасат да е изграден върху все по-широко използваната и сравнително нова платформа MQB (на която „лежат” Golf и други модели в концерна), дизайнерите са използвали традиционни елементи, правещи лесно разпознаваем силуета на автомобила. И въпреки това, лично за мен, сме изправени пред един съвсем различен Пасат. Познат, и същевременно толкова нов. Не крещящ, но не и консервативен. Силно характерни за мен са осезаемо по-широката муцуна, по-малките надвеси отпред и отзад. Няма начин да не обърна внимание на новите предни и задни лед светлини, които напоследък станаха така модерни в премиум сегмента. Те са органично свързани чрез основната линия, минаваща през целия автомобил, дори в интериора – още една характерна напоследък черта в дизайна на марката.
Привлекателно за мен е и оформяне на купето във версия комби. Доста по-малък е най-задния страничен прозорец, което прави комбито да изглежда по-компактно. Което всъщност не е само оптична илюзия – новият Пасат е по-къс от предшественика си, макар и само с 2 мм. От друга страна обаче, посредством по-дългото междуосие (със 79 мм), Пасат предлага повече място за пътници (+ 33 мм повече вътрешно пространство) и багаж (с 47 литра по-голям багажник). Място, облечено в лукс, комфорт, удобства и богат набор от допълнителни екстри.
С две думи за дизайна – Пасат е станал „по-тежък” – иска да покаже, че пътят му принадлежи и няма да отстъпи на когото и да било мястото си на него. Нещо повече – Пасат е готов да завзема нови територии, като не се свени да гледа напред и нагоре – към по-високия сегмент.
Пристигайки в хотела Пасат отново ни посрещаше от всеки ъгъл, канейки ни да тръгнем на път с него:
А в стаята пък чакаше ето това:
Култовото списание Volkswagen Classic, в чийто брой на Пасат бяха отделени двадесет специални страници под заглавието „Семейната сага”. За фамилия с дълга история и безупречни гени.
Може би именно затова от Фолксваген бяха избрали едно от най-тежкарските пристанища на Средиземноморското крайбрежие – Порто Черво – за представянето на Пасат. И явно решението им е било правилно, защото за 24-те часа, през които бях там, ми се случи няколко пъти да ме спират и разпитват за автомобила. Два от тези случаи бяха на самото яхтено пристанище в Порто Черво. Приятна гледка заедно с Пасата …
Красивите градчета и техните пристанища са фон, на който дизайнът на новия Пасат изпъква. Но той не е единствената му силна черта. Акцент за мен е новият дизелов двигател – 2.0 TDI biturbo с 240 к.с. и 500 Нм, който се предлага само в комбинация с последното поколение система за задвижване на четирите колела 4motion и новата седемстепенна автоматична скоростна кутия с два съединителя DSG7. Така „въоръжен”, Пасатът е гладиатор. Нетърпелив да излезе на истинската арена, на която да покаже „мускули” – живописните пътища на Сардиния. Ето защо именно това беше и първия ми избор, именно с този автомобил излязохме на тази арена:
Зад всеки ъгъл изникват невероятни места, до които водят дълги поредици от завои, комбинирани с прави участъци. И макар настилката да не е винаги перфектна, това не е проблем за Пасат. Окачването е достатъчно комфортно и преодолява неравностите с лекота. Дори прекалено комфортно, що се отнася до моя вкус. И за да стане ясен моя вкус ще споделя, че ежедневният ми автомобил е със спортно окачване, което няма опция за регулиране. С който обичам да се наслаждавам на планински път с много завои. Е, същото правих и с Пасат в по-голямата част от теста. 2.0 TDI biturbo 4motion DSG7, 240 к.с., 500 Нм и опция SPORT на превключвателя. Мощ, сцепление, директно управление (Progressive Steering) – перфектно средство за забавление в красива опаковка. Точно по мой вкус.
Потегляне с пълна газ от място на участък с понижено сцепление (макадам в моя случай) – няма проблем. 4motion, без да чака приплъзване, предава въртящ момент и към задния мост. Дори до 100 % при нужда. Най-вероятно по тази причина в агресивен стил на управление в завой се наблюдава съвсем леко презавиване, което дори не се отчита от ESP. Отново по мой вкус.
Колкото и да ми беше трудно с оглед на написаното по-горе, една незначителна част от тестовия ми пробег (около 45 – 50 км) с новия дизелов двигател, разполагащ с 240 к.с., направих в спокоен режим на управление. Имах възможност да се насладя и на уникалната озвучителна система Dynaudio – кристален звук и невероятна мощ:
Редуването на предавките е плавно и неусетно, комфортът в автомобила е на високо ниво. С цел икономия на гориво предавките се превключват в доста ранен стадий. За мен дори прекалено рано. Когато превключването се извърши около 1400 оборота, които падат на 1200 при по-високата предавка, това води до леко повишаване на шума, въпреки монтирания нов демпферен маховик. Мисля, че настройката за превключване можеше да е на малко по-високи обороти, независимо от седемте налични предавки. Но пък целта е постигната – бордкомпютърът показа 6,1 литра на 100 км. Не е зле за машина с такива показатели. Никак даже …
Лежерно носейки се из околността стигнах до още едно прекрасно място – средновековна крепост с невероятен изглед към един от многобройните заливи – какво по-хубаво място за посрещане на залеза:
На пресконференцията вечерта бяха споменати няколко интересни факта: Пасат е най-успешния автомобил на компанията за миналата (2013) година с над 1.1 милиона продадени автомобили. Пасат държи позиция сред първите 10 най-продавани автомобили на всички времена с над 22 милиона автомобила. Имайки предвид дългогодишния успех на този най-продаван бизнес автомобил на всички времена, бяха ясни няколо неща. Първо, в Пасат нищо не е оставено на случайността. Второ, едва ли е изненада за някой безупречността във всеки един детайл. И все пак, дали новият Пасат предлага нещо повече от очакваното …?
Замислен над тези въпроси, оставих Пасат в късните часове на нощта:
И естествено, отново Пасат ме посрещна на сутринта:
Пасат предлага широка гама от двигатели, всички отговарящи на нормата EU6. Бензинови – 1.4 TSI със 125 и 150 к.с., 1.8 TSI със 180 к.с. и 2.0 TSI с 220 и 280 к.с. Дизелови – 1.6 TDI със 120 к.с., 2.0 TDI със 150, 190 и 240 к.с. „Plug in“ хибрид с 218 к.с. И за да бъда обективен, в началото на втория ден избрах за тестов автомобил една пълна противоположност на дизеловата хала със задвижване на четирите колела и автоматична скоростна кутия – Volkswagen Passat Variant, оборудван с бензиновия 1.4 TSI и системата ACT с ръчни скорости в цвят бордо:
Какво прави първо впечатление? Скоростният лост е с плътен и прецизен ход. За разлика от моето очакване, двигателят съвсем не е недостатъчен. Мощността е налична още при 1400 оборота, двигателят дърпа доста добре. С цел икономия на гориво автомобилът дава препоръка за превключване на следваща предавка още при достигане на 2000 оборота при спокойно движение в равен участък. Безнзиновият двигател ме впечатли с добрия си разход (5,8 литра на 100 км) и достатъчно мощност, но и с невероятно тихата си работа. Изключването на два от цилиндрите при спокойно управление от системата ACT остава незабелязано. Ако превключвате по-рано, съобразявайки подканянето от автомобила, то неминуемо пестите гориво. Сигурен съм, че бензиновите Пасати също ще намерят своите почитатели (дори познавам двама такива членове на нашия клуб, които притежават бензинови Пасати 1.4 TSI от предходния модел). Добавяйки и предстоящите Passat Alltrack, R-line и GTE („plug in“ хибрид) е безспорно, че ще има поне по един Пасат за всеки вкус.
Обратно към моята страст – 2.0 TDI biturbo 4motion DSG7 с 240 к.с. и 500 Нм. За последен тестов автомобил избрах отново Пасат с този двигател. Изключих предварително зададените маршрути. Търсех магистрала, исках да заведа Пасат на мястото, за което е създаден. И успях. При това не просто магистрала, а виеща се сред планински възвишения поредица от бързи завои и тунели. Едва ли е нужно да казвам, че управлявах Пасат в режим Спорт. Няколко качества на Пасат отново изпъкнаха на преден план – невероятна стабилност и директно управление. При скорости от около 140 км в час много приятно впечатление прави тишината в купето. Достигането на максималната скорост е играчка за мощния дизел – едва тогава в купето достигат откъслечни външни шумове, най-вече от въздуха, безкомпромисно разсичан от характерната муцуна на Пасат със запомнящите се предни лед светлини. Едно е сигурно – Пасат е роден за магистралите. Спрях за една магистрална снимка:
Точно когато приключих с последната фотосесия, видях над мен да кръжи хеликоптер. И се сетих, че същият този хеликоптер кръжеше над главите ни при пристигането в Сардиния в началото на теста. Дали се бях отдалечил малко повече от предвиденото от организаторите? С вклюването на навигацията се оказа, че неусетно съм се озовал на 50-на километра от летището на Олбия, където трябваше да върна Пасата в края на теста. Оставаха едва двадесет минути до 11:00 – тогава трябваше да върнем автомобилите в началната изходна точка и да се отправим към чартъра за Мюнхен. С 240 к.с. и 500 Нм обаче това упражнение не е проблем … Дори напротив – пълно удоволствие.
Така дойде краят на теста на новият Пасат на остров Сардиния. Отпускайки се в седалката на самолета се замислих – трябва ли един нов модел да предизвиква удивление? Да изтръгва въздишки? Да е революция в класа си? Да изненадва? Вашите отговори ще намерите сами. Моят? За по-малко от 8 часа тестово време изминах с Пасат над 400 километра. Може би някъде върху него трябва да пише: „Управлението води до пристрастяване”. Защото искаш още, и още, и още …
Текст и снимки dobrin
Обработка на снимките vaskoto1