Представяне
Когато за първи път имах удоволствието да се запозная с изцяло новия ID.4, си мислех, че всъщност ще е просто един малко по-голям ID.3. И нямаше как да съм едновременно толкова прав и толкова далеч от истината. Първата ни среща беше на премиерата на автомобила във Военната академия в София. И още тогава, със самото представяне – модерно, иновативно, дигитално и интересно, беше загатнато за близостта и същевременно големите разлики с ID.3.
Интересен и модерен е и ключа на ID.4.
Първи впечатления
Когато в крайна сметка успях да получа за тестдрайв един ID.4 бях изпълнен с нетърпение да видя възможностите на този 100 % електрически 100 % SUV Фолксваген. Още на пръв поглед се виждаше, че поне на габарити, ID.4 е доста по-голям от ID.3 – и на дължина, и на широчина.
Интериор
Това разбира се веднага оказва влияние и на вътрешното пространство. Макар ID.3 да предлага доста място за габаритите си, то ID.4 е на съвсем друго ниво. Спокойно мога да кажа, че надминава очакванията ми и реално е широк поне колкото Туарег. Особено впечатляващо е усещането за простор в комбинация със стъкления панорамен таван.
Багажник? Няма проблем – една цяла съдомиялна за вграждане се събира. Дори без да махаме кората, да бутаме напред седалките и спокойно затваряме петата врата.
Тестът
Както винаги се случва, когато тестваме нов модел, се опитваме да извлечем максимума, да разберем всички негови особености, да открием всеки интересен факт. За целта винаги тестваме в различни условия. Не изневерихме на това и този път. И тъй като имахме автомобилът на разположение за целия уикенд, решихме да комбинираме шофиране в града, извън него по лъкатушещи пътища и на дълги разстояния по магистрала.
Първо – София, централна част:
Комфорт и задвижване
Не е изненада, че градът е място, на което ID.4 се чувства в свои води. Наличието на максимален въртящ момент от 0 спомага за бързо и динамично придвижване. Любимото ни занимание разбира се е старт от място. И макар ID.4 да тежи около 2 100 кг., той стартира уверено и с лекота. Както и при ID.3, предаването е задно (версията GTX е със задвижване и на двете оси), но това не пречи на сцеплението. За мен беше изненада, че Фолксваген е избрал различна широчина на предните и задните гуми. 235/55 19 отпред и 255/50 19 отзад.
Очевидно е желанието да бъде осигурено достатъчно сцепление за задната ос, дори при по-сериозни натоварвания, като същевременно се осигури и по-тясна „стъпка“ отпред за икономия на електроенергия. Резултатът за мен е повече от добър, но е добре да внимавате при бързо влизане в завой или рязко ускорение с навит волан, за да не предизвикате недозавиване. Оборудваните с 20 и особено 21 цолови джанти варианти е възможно да не са с особено „мека“ возия. Въпреки това може би едно от нещата, с които най-много ме изненада в ID.4, обут в 19-цолови гуми, е именно комфорта. В комбинация с просторния салон, за който писах по-горе, той предлага комфорт на едно от най-високите нива за класа си (за разлика от Тесла Y например). Браво, Фолксваген!
В допълнение, радиусът на завой на ID.4 е уникален – само 10 метра (при GTX – 11,5 метра). Което е супер именно за градски условия. Явно и други са останали впечатлени от способностите на ID.4 за града, защото на бързата зарядна станция срещнахме един близнак. Като по поръчка за няколко кадъра:
За втора дестинация избрахме Рилския манастир. За да можем да усетим максимално автомобила в серия от завои избрахме пътят покрай язовир Искър. Спряхме за няколко кадъра на Камелот:
Дизайн
Тук може би си заслужава да поговорим малко за екстериора на ID.4. Фолксваген не изневеряват на себе си и стриктно следват моделната линия на ID семейството. Именно и поради това според мен много хора оприличават ID.4 на пораснал ID.3. И грешат. Макар да са на една и съща платформа, автомобилите имат коренно различно поведение, различно вътрешно пространство и различно ниво на комфорт. Външният дизайн е въпрос на вкус разбира се. Аз може би бих избрал цвят, различен от тъмно синьо. Но и така линиите на купето изпъкват добре, очертават дизайнерските елементи. Лед светлините – и отпред, и отзад, преливат една в друга и образуват общ елемент. Със сигурност авангардна визия, която виждаме и в новия Артеон например, която може да не допада на всеки, но определено отличава автомобила.
Извън града
В дълга поредица от завои ID.4 изненадва приятно. Електродвигателят (204 к.с. и 300 Нм) върши чудесна работа. Позволява динамично управление, а по-широките задни гуми дават необходимата стабилност при ускорение на излизането от завоите и вътре в тях. Внимание заслужава динамичното влизане в завой – по-тесните предни гуми могат да доведат до недозавиване. Единствената ми забележка е към спирачките – можеше да дават малко повече обратна връзка и да захапват по-здраво още в началото на натискането. Като се замисля обаче, те са настроени по-скоро комфортно, тъй като едва ли собствениците на ID.4 ще го подлагат на подобни издевателства по завоите. Разсъждавайки от тази гледна точка, спирачките всъщност са добри за това, за което е създаден ID.4. Комфортно, икономично и екологично семейно придвижване, като предлага доста резерви от гледна точка на сигурност и стабилност дори в екстремни ситуации.
Поредицата от завои приключи на едно от най-магнетичните за мен места в България – Рилският манастир. Под любопитните погледи на туристите, щракнахме няколко кадъра и влязохме за пореден път да усетим магията на Рилската обител.
Разход
След това поехме обратно към София, този път по магистрала Струма, за да подготвим ID.4 за следващия ден, насочен именно към дългите разстояния с електромобил. Ето и равносметката в края на деня:
Имайки предвид по-динамичното управление в серия от завои, както и магистралните километри, показанията за разход бяха приятна изненада за мен. Дори при повишаващите се цени на електроенергията, 18,5 кВтч/100 км е прекрасен разход за автомобил с тези габарити.
Магистрала
Неделната сутрин, точно в 05:00, се срещнахме отново с ID.4 за последния ден от теста. Целта – София – Шумен – София за един ден с електрически автомобил. Защо точно в 05:00? По наши изчисления, ако тръгнем тогава, точно по изгрев слънце щяхме да бъдем на едно идеално за снимки място. И мисля, че успяхме:
Пътят по магистрала е удоволствие с ID.4. Тук комфортът си проличава, особено по прословутото осмо чудо на света магистрала Хемус. Всички неравности се поглъщат много добре.
Асистенти
Наличието на всички видове асистенти помага за безпроблемно придвижване. Особено ценни са Lane Assist и Adaptive Cruise Control (ACC). И същевременно малко дразнещи на моменти, основно по две причини. Първо, всеки път когато влезеш и стартираш автомобила, Lane Assist се активира автоматично. Ако искаш да караш без него, трябва при всяко сядане в автомобила да влизаш в менюто и да го изключиш, което става с няколко поредни кликвания.
В допълнение, когато използвахме ACC, който разбира се е в комбинация с разпознаване на пътните знаци, той ускорява и намалява автоматично според ограничението в конкретния пътен участък. Ограничение 70 – намаляваме. Ограничение 140 – ускоряваме до 140. Ето това може би беше най-дразнещото нещо в ID.4 (мисля, че и при ID.3 е същото). За времето на теста не успяхме да намерим начин, при който да изключим този тип поведение на ACC. Разбира се, при умела работа с газта, можем да изолираме намаляването. С прецизна работа с управлението на темпомата неутрализираме нежеланите ускорения. Иначе адмирации заслужава вниманието към детайла – ACC разпознава дори вида на МПС, който настигаме, и го изобразява на дисплея – автомобил, камион и дори мотоциклет.
Зареждане
В такива размисли, стигнахме до първата спирка, която си бяхме набелязали по пътя – безплатна зарядна станция на магазин Кауфланд във Велико Търново (станцията беше безплатна към момента на теста, към момента на публикуване на статията всички станции на Кауфланд вече са платени). Поради ранния час на зарядната станция бяхме само ние. Точно за половин час успяхме да заредим от 49 до 80 %, съответно почти 24 кВтч. Всъщност, това щеше да е единственото зареждане, ако трябваше да пътуваме от София до Варна. Което отговаря на въпроса колко бързо можем да стигнем с електромобил до морето и колко зареждания ще са ни необходими.
Хигиена и снимки
Продължавайки по пътя се насладихме на спокойно и комфортно придвижване до най-далечната точка, която бяхме си поставили – град Шумен. И понеже пътят беше оставил своите следи върху ID.4, посетихме най-новата автомивка на самообслужване в града.
Естествено, благодарение на нашия домакин Жоро, посетихме две от най-интересните места за снимки в района – крепостта и Шуменското плато, където пощракахме на воля.
Безплатно срещу платено
След кратка почивка се отправихме обратно към София. Управлявахме ID.4 в рамките на ограниченията, но в никакъв случай прекалено икономично или пък много динамично. Стандартно придвижване, с включен климатроник. Така пристигнахме обратно в Търново, за да заредим отново. Естествено, по това време на деня – около 16:30 следобед, в неделя, много хора пътуваха от морето към София. И не беше изненада, че на безплатната зарядна станция нямаше места (към днешна дата зарядните станции на Кауфланд вече са платени).
Дори имаше и други желаещи, които се навъртаха да проверят за свободно място за зареждане. Не всички ползват приложенията за споделено зареждане (като Plug&Share например), което допълнително затруднява намирането на свободна зарядна станция. Добре е, че от другата страна на булеварда имаше платена зарядна станция на Eldrive, която разбира се беше свободна.
Заредихме за около час от 19 до 82 % срещу сума от около 35 лева (цена юли 2021 г.) и спокойно се отправихме към последната дестинация за деня – обратно в София. Каква беше равносметката за деня? Отново превъзходен резултат от ID.4:
Заключение
750 км за един ден с електрически автомобил в сравнително неразвитата към онзи момент мрежа от зарядни станции на България си е повече от добре. Което всъщност и ни довежда до края на теста ни с ID.4 – един комфортен и модерен електромобил, който предлага индивидуалност и достатъчна автономност. Очакваме с нетърпение да тестваме и по-мощната му версия GTX, както и купе версията ID.5.
Това, което може да даде значителен тласък на продажбите, важи и за другите електромобили – развита зарядна инфраструктура и държавни субсидии (каквито има в повечето европейски държави). Разбира се, обновяването на автопарка в България зависи от два други много важни фактора – платежоспособност и строго спазване на техническите изисквания при прегледи на всички МПС.
ID семейството на Volkswagen е част от глобалната стратегия на компанията, което личи по вложените сериозни усилия в създаването на електромобил на такова ниво, какъвто е ID.4. Добавяйки големият избор от различни негови версии, включително със задвижване на четирите колела и тип купе, с различни по големина батерии и нива на оборудване, за мен ID.4, а и електрическите модели на Volkswagen като цяло, ще бъдат неизменна част от автомобилната мобилност на България.
П.П: Тестът е проведен месец юли 2021 г. Очевидно толкова ни е харесал ID.4, че година по-късно купихме такъв за VWcars.
Очаквайте скоро продължение с впечатленията ни от продължителния тест на нашият ID.4, с който вече изминахме 15 000.